В сферата на превантивното здравеопазване, фолиевата киселина (витамин B9) отдавна е призната за своята критична роля, особено за майчиното и детското здраве. Последните развития и мащабни проучвания от януари 2026 г. обаче променят разбирането на медицинската общност за това как и кога да се изследва за това основно хранително вещество. Новината подчертава значителен изход от рутинното тестване на фолат в червените кръвни клетки (RBC) към по-точни серумни методи, като същевременно разкрива нова, специализирана граница в диагностичното тестване.

Отклонението от тестването за фолат в еритроцитите

В продължение на десетилетия изследването на фолат в еритроцитите (RBC) се смяташе за стандартен инструмент за измерване на дългосрочните запаси от фолат в организма. Водещите медицински насоки обаче категорично се отклоняват от тази практика. Наскоро актуализирано клинично ръководство от Anthem, публикувано на 6 януари 2026 г., изрично заявява, че **изследването на фолиева киселина в еритроцитите „не е медицински необходимо във всички случаи“**. Насоките подчертават, че изследването на серумния фолат се е утвърдило като по-точна, надеждна и стандартизирана оценка на текущия статус на фолат.

Обосновката на тази промяна се корени както в клиничната ефикасност, така и в успеха на общественото здраве. След задължителното обогатяване на зърнени продукти с фолиева киселина в Съединените щати през 1998 г., клинично значимият дефицит на фолат се е превърнал в „рядко събитие“, като нивата на дефицит са спаднали от 18,3% до под 0,2%. Освен това, доказателствата сочат, че тестовете за фолат в еритроцитите (RBC) страдат от значителни методологични ограничения, включително липса на стандартизация, техническа вариабилност и податливост на грешки при подготовката на пробите. Многобройни проучвания потвърждават, че нивата на фолат в еритроцитите не предоставят допълнителна релевантна информация освен тази, предлагана от обикновен серумен тест за фолат, което прави първия излишен и по-малко надежден вариант в съвременната клинична практика.

Тази тенденция от реалния свят се потвърждава от мащабно ретроспективно проучване на университета в Упсала, Швеция, публикувано в *Biomedicines* на 9 януари 2026 г. Анализирайки над 578 000 измервания на фолат от 2005 до 2024 г., проучването установи, че макар плазмените нива на фолат да са се увеличили умерено в продължение на две десетилетия, преходът между различните аналитични платформи може да доведе до методологични промени. Това подчертава значението на непрекъснатото наблюдение на медианите на биомаркерите за откриване на аналитичен дрейф и наблюдение на дългосрочните хранителни тенденции, което допълнително подкрепя необходимостта от стандартизирани и точни методи за тестване.

Трайното значение на фолата по време на бременност

Въпреки еволюцията в методологиите за тестване, фундаменталното значение на фолата, особено по време на бременност, остава безспорно. Проспективно проучване, публикувано в *Tzu Chi Medical Journal* на 21 януари 2026 г., потвърди тежките последици от дефицита на фолат по време на бременност. Проучването, в което са наблюдавани 351 участнички, установи, че **бременните жени с по-ниски нива на фолиева киселина имат значително по-висок риск от нежелани резултати**, включително преждевременно раждане (16,94% в групата с ниско ниво) и забавяне на растежа на плода (27,11% в групата с ниско ниво в сравнение с 13,38% в групата с високо ниво). Изследователите заключиха, че спазването на хранителните препоръки за прием на добавки с фолиева киселина е от съществено значение за предотвратяване на тези усложнения.

Тези клинични доказателства подкрепят текущите инициативи в областта на общественото здраве. Например, местни здравни програми, като например пакета от услуги „Серия Xiang“ в Чанша, Китай, интегрират добавки с фолиева киселина и насоки в цялостните вериги за грижи „от преди бременността до след раждането“, демонстрирайки глобален ангажимент към тази фундаментална превантивна мярка.

Нова граница: Диагностично изследване за абсорбция на фолат

Може би най-революционната новина през януари 2026 г. е преминаването към диагностициране не само на нивата на фолат, но и на способността на организма да използва получения фолат. На 12 януари Micoy Therapeutics обяви, че техният тест NeuroLume™ е получил статут на „пробивно устройство“ от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA). Този нов тест, прилаган в точката на предоставяне на медицинска помощ, открива наличието на автоантитела срещу фолатния рецептор алфа (FRAA), които могат да блокират транспорта на фолат в тъканите.

Това представлява промяна в парадигмата. Стандартните серумни или плазмени тестове измерват количеството фолат в кръвния поток, но те не могат да обяснят защо даден индивид може да има функционален дефицит на фолат, въпреки адекватен прием или добавки. Тестът NeuroLume е предназначен за употреба както при възрастни, така и при педиатрични пациенти, подложени на оценка за необясним дефицит на фолат, макроцитна анемия или проблеми с развитието, при които се подозира нарушен транспорт на фолат. Този пробив, подкрепен от десетилетия фундаментални изследвания, обещава да предостави механистична информация, която не е обхваната от стандартните системни измервания на фолат, потенциално отключвайки нови разбирания за състояния, вариращи от безплодие до неврологични разстройства.

В заключение, новините от януари 2026 г. рисуват картина на една развиваща се област. Рутинният скрининг става все по-рационализиран и точен с намаляването на тестовете за еритроцити и предпочитанието към серумните анализи. Неоспоримото значение на фолата за здравословните резултати от бременността продължава да се потвърждава от нови изследвания. Най-вълнуващото е, че областта се разширява в специализирана диагностика, която би могла да реши пъзела на свързаните с фолата нарушения на клетъчно ниво, предлагайки нова надежда на пациенти, които са се провалили в пукнатините на традиционните тестове.